За недопустимостта от оспорване на констативен нотариален акт от лице в чиято полза е издаден

PDF

В хода на производство по съдебна делба относно наследствени имоти и с цел промяна на размера на наследствените дялове, ответниците  оспорват нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот. Съгласно описания нотариален акт единият от ответниците и наследодателя са признати за собственици на недвижим имот.

Описаният нотариален акт има характер на констативен нотариален акт по смисъла на чл. 587, ал. 1 от ГПК – нотариален акт, удостоверяващ право на собственост въз основа на писмени доказателства. Съгласно нотариалния акт, същият е издаден въз основа на няколко съдебни решения на Върховния съд. Същите решения са представени от ответниците в първото по делото заседание, но те не обосновават искането им за промяна на квотите при допускане на делбата по отношение на процесния недвижим имот. Ответниците твърдят, че от процесния имот единият от тях притежава ½ идеална част в изключителна собственост, а останалата ½ идеална част я притежава в режим на СИО с наследодателя, поради което след прекратяване на СИО поради смърт на съпруга, дяловете на наследниците са различни от тези, които са заявени с исковата молба. С това се цели се намаляване на дела на ищеца от процесния имот.

Следва да се вземе в предвид, че констативните нотариални актове се издават в т.нар. охранително производство, в което нотариусът извършва действия по събиране на доказателства – приема писмени документи, преценява ги по свое убеждение и се произнася с мотивирано постановление, с което признава или не признава молителя за собственик. Въз основа на това постановление, ако собствеността е призната, нотариусът издава нотариален акт – чл. 587, ал. 3 ГПК.

Съгласно задължителната съдебна практика – в този смисъл Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013г. на ВКС по тълк. дело № 11/2012 г., ОСГК „констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота”.

„В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение”.

Констативният нотариален акт се издава в охранително производство по реда на Глава шеста „Охранителни производства” по ГПК.

Чл. 537 от ГПК урежда хипотезите на оспорване на охранителен акт. Съгласно ал. 2 на чл. 537 от ГПК „Когато актът по ал. 1 засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. Т.е., съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т. е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост”.

С оглед на всичко гореизложено, следва да се приеме, че искането на ответниците за оспорване (отмяна) на нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот е недопустимо не само в производството по съдебна делба, но и изобщо.

С процесния нотариален акт се признават права (правото на собственост) на един от ответниците и на наследодателя. В този смисъл няма как молителят в производството по издаване на констативния нотариален акт да иска отмяната му. Съгласно ал. 1 на чл. 537 от ГПК „Решението, с което молбата за издаване на искания акт се уважава, не подлежи на обжалване”.

Законът изрично е предвидил възможност за оспорване на констативния нотариален акт, но само от трети лица, чийто права и законни интереси са засегнати от констатацията на нотариуса в акта. В този смисъл е недопустимо лице, което се ползва от акта да оспорва верността на извършеното удостоверяване на правото на собственост, респективно да иска отмяна на акта.

Съгласно същото Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК „Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик”.

В настоящия случай, за титуляри на правото на собственост върху недвижимия имот са признати единият от ответниците и наследодателя.

Единият от ответниците, който оспорва констативния нотариален акт е наследник по закон на съпруга си, а другият е негов низходящ. В този смисъл, ответниците, които оспорват нотариалния акт за признаване право на собственост, няма как да предявят иск срещу себе си, те не са трети лица по смисъла на закона и е недопустимо да се иска оспорване, респективно да се допусне отмяна на констативен нотариален акт по искане на лице, което се ползва от същия акт. Законът не допуска подобно искане, поради което същото следва да бъде оставено от съда без уважение, като недопустимо.

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *