Относно недопустимостта да се предяви иск за неоснователно обогатяване по чл. 55 от Закона за задълженията и договорите

PDF

I. Фактическа обстановка

По отношение на недвижим имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, е налице разпоредително действие чрез покупко – продажба в полза на едно от децата на съпрузите. Година след прехвърлителната сделка, приобретателят (също в брак) дарява заедно със съпругата си на дъщеря си процесния имот.

В последствие неговата сестра – дъщеря на първоначалните прехвърлители и леля на надарената дъщеря –  предявява иск пред съда за нищожност на договора за покупко – продажба и на последващото го дарение. С влязло в сила решение, съдът прогласява нищожността на договора за покупко – продажба поради симулация, но искът за прогласяване нищожност на договора за дарение е отхвърлен, тъй като продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка.       

Приобретателката на имота трайно и явно упражнява фактическа власт върху него, като манифестира това по отношение на всички трети лица и отблъсква опитите на леля си да влезе в имота.

Около десет години след договора за дарение, лелята предявя иск по чл. 55 от Закона за задълженията и договорите, като твърди, че основанието, на което в придобит имотът е отпаднало.

II. Правна страна

За да бъде уважен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1 от ЗЗД между страните трябва да е налице правоотношение, възникнало от определен фактически състав, въз основа на което една от страните (обогатилата се) да е получила или нещо без основание за сметка на другата страна (обеднялата), или нещо с оглед на неосъществено или отпаднало основание. Това са трите фактически състава, уредени в ал. 1 на чл. 55 от ЗЗД. Институтът на неоснователното обогатяване в гражданското право включва искове за връщане на получено без основание, на отпаднало основание или неосъществено основание, което предполага, че между страните е имало разменена имуществена престация.

Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979г., Пленум на ВС „В чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава. Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. Според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено. Според третия подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила”.

Изхождайки от твърденията на ищцата (лелята) в исковата молба, същата се позовава на последния от трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, а именно, че претендира обезщетение за неоснователно обогатяване поради отпаднало основание, доколкото в исковата молба се сочи, че „ … на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, след като е отпаднало с обратна сила основанието за дарение на процесния имот…”. Договорът за дарение в сключен между родителите /в качеството им на дарители/ и дъщеря им /в качеството й на надарена/. Основанието на договора,  с който родителите прехвърлят правото на собственост върху недвижимия имот на дъщеря си не е отпаднало. Договорът обвързва действително страните по него и не е нито развален, нито нищожен, нито унищожен. А още повече, ищцата не е страна по договор за дарение на недвижим имот на низходящ и съответно не може да претендира обезщетение поради неоснователно обогатяване.

Ищцата счита, че щом договорът за покупко – продажба на недвижим имот е обявен за нищожен и отпаднал с обратна сила, то и основанието на последващото дарение, което касае същия недвижим имот, предмет на нищожния договор за покупко – продажба,  е отпаднало.  Договорът за покупко – продажба не е и не може да бъде основание на последващия договор за дарение относно същия недвижим имот. В правната литература и в съдебната практика е прието, че основанието на един договор е непосредствената, типична и постоянна цел, присъща на даден вид сделка. В тази връзка основание на договора за дарение е желанието да се подари нещо и намерението това да стане безвъзмездно. Не може, а и няма как един договор за покупко – продажба да е основание на последващ договор за дарение. При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД трябва да е налице разменена престация между страните, чието основание в последствие да е отпаднало, за да е възможно едната от тях да се позове на неоснователно обогатяване на другата и да търси обезщетение.

При института на неоснователното обогатяване, в частност хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, следва да е налице размяна на блага така, че една от страните да се е обогатила, съответно другата да е обедняла.

Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979г., Пленум на ВС „При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи”.

Най-важното и ключово в случая е, че за да претендира неоснователно обогатяване, обеднялата страна в случая трябва да е била страна по правната сделка, чието основание е отпаднало. При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД трябва да е налице разменена престация между страните, чието основание в последствие да е отпаднало, за да е възможно едната от тях да се позове на неоснователно обогатяване на другата и да търси обезщетение.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *