Проблеми по прилагането на т.3 (относно заличаване на наложените възбрани преди извършването на публична продан в изпълнителния процес) съгласно Тълкувателно решение №1/2015г. от 10.07.2018г. на ОСГТК на ВКС

Съгласно чл. 124, ал. 1 от Закона за съдебната властПри противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона се приема тълкувателно решение“. А съгласно чл. 130, ал. 2 от съшия закон „Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове“.

С точка 3 на Тълкувателно решение №1/2015г. от 10.07.2018г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор на въпроса „След извършване на публична продан на недвижим имот, подлежат ли на заличаване възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан?“. Диспозитивът на тълкувателното решение гласи, че „Вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези“.

В тази връзка в мотивите към тълкувателното решение, върховните съдии са дали разрешение как следва да се процедира в случай, че вписаните преди публичната продан възбрани бранят или не права или се явяват противопоставими или не на правата на купувача на публична продан или на негов последващ приобретател.

Съгласно мотивите „След влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права“.

С оглед на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, тълкувателните решения са задължителни в своята цялост и за съдебните изпълнители (частни и държавни). Въпреки наличието на постановено тълкувателно решение, което е задължително за съдебните изпълнители, към настоящия момент в тяхната практика е налице противоречие с мотивите на тълкувателното решение.

Противоречието се изразява във факта, че масово съдебните изпълнители отказват или изобщо не се произнасят по молбите на купувачите на публична продан или на последващи приобретатели на имота с искане вписаните възбрани преди публичната продан да бъдат заличени. Съдебните изпълнители не изследват конкретния казус и не проверяват дали вписаната в случая възбрана брани или е противопоставима нa правата на купувачите на публична продан. Съдебните изпълнители само и единствено се позовават на диспозитива на т.3 на Тълкувателно решение №1/2015г. от 10.07.2018г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което „Вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези“. По този начин, позовавайки се само на диспозитива на тълкувателното решение, съдебните изпълнители или изрично отказват, или не се произнасят по молбата за заличаване на възбрана на купувача на публична продан или на последващия му приобретател.

Считам, че в случая от страна на съдебните изпълнители е налице ограничаване и нарушаване на правата на купувачите (приобретателите) на имоти, предмет на публична продан. Често срещана е практиката съдебният изпълнител изобщо да не се произнесе по молбата за заличаване, като по този начин блокира възможността на купувача (приобетателя) да се защити по съдебен ред, като обжалва евентуалния отказ на съдебния изпълнител да заличи вписаната възбрана.

В тази връзка е Определение № 141 от 17.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3974/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева (постановено след влизане в сила на тълкувателното решение), съгласно което „В мотивите (на тълкувателното решение) са посочени някои от предвидените в закона и обуславящи заличаване на възбраните хипотези. Също така в мотивите е прието, че „след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права“.

По-нататък в цитираното определение на ВКС е посочено, че „…предвид изричното искане на купувача от публичната продан, следва да се приеме, че възбраните са изпълнили своята защитна функция да запазят имота в патримониума на длъжника до момента на публичната продан. След като тя е успешно приключила и липсва основание за противопоставимост на възбраната спрямо купувача, нито има данни тя да брани някакви други права, то следва да се признае интересът на молителката като купувач от публичната продан, да иска и да постигне заличаване на вписаните възбрани, така че придобитият имот да бъде „изчистен“ от всякакви тежести. Ето защо в случая е приложимо разрешението в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2015 г. на ОСГТК, че купувачът от публичната продан или последващ негов правоприемник може да поиска след влизане в сила на постановлението за възлагане, да бъде заличена вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права“.

С оглед на гореизложеното може да се направи обоснован извод, че мотивите към тълкувателното решение са задължителни за съдебни изпълнители. В тази връзка, считам, че е необходимо, последните да бъдат изрично задължени при адресирана до тях молба с искане за заличаване на вписана, преди публичната продан, възбрана от купувач на публична продан или от последващ приобретател на недвижимия имот, да изследват и проверят във всеки един отделен случай дали възбраната брани и дали е противопоставима на права на молителите. При констатиране на обстоятелството, че възбраната не брани и не е противопоставима на права на купувача на публичната продан или на последващ приобретател на недвижимия имот, съдебни изпълнители да бъдат задължени да заличат вписаната възбрана, както това е посочено в мотивите към Тълкувателно решение № 1/2015 г. на ОСГТК.

В тази връзка, считам, че Камарата на ЧСИ, съответно ръководителите на службите на държавните съдебни изпълнители при районните съдилища, следва да се произнесат официално, като дадат изрични указания на съдебни изпълнители относно задължителността на прилагането на мотивите към Тълкувателно решение № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС и как следва да процедират при адресирана до тях молба от купувач на публична продан или от последващ приобретател на недвижимия имот с искане за заличаване на вписана преди публичната продан възбрана.

2 коментара към “Проблеми по прилагането на т.3 (относно заличаване на наложените възбрани преди извършването на публична продан в изпълнителния процес) съгласно Тълкувателно решение №1/2015г. от 10.07.2018г. на ОСГТК на ВКС”

  1. Здравейте отново,

    Да си продължим кратката дискусия от другата ви статия – „Проблемът със заличаването на възбраните по искане на банки и потенциалните последици от това“.

    Поздравления отново за правилно изложените доводи и конструкция на проблема.

    Включвам се тук с Определение № 177 от 12.10.2018 на ВКС ( https://bit.ly/2tBJdZc )

    Много интересно определение засягащо пряко темата. Казус, в който взискател, чийто права се бранят с възбрана иска тяхното заличаване, а ВКС му отказва, за да брани самия него.

    Като оставим настрана конкретиката на това определение, то от мотивите стават ясни някои неща, които застъпват и вашата хипотеза. Че купувач или последващ приобретател може да поиска свалянето на възбраните, ако няма противопоставимост или бранаят нечии права.

    И така, ако ЧСИ не излезе с резолюция по входирана молба от купувач на имот, то случващото се в посоченто определение дава конкретни насоки какво могат да направят купувачите:

    Сезира се съдията по вписванията с искане за заличаване на възбрана на онсование чл.175 от ЗЗД, с очакване, че ще получи отказ, т.к. ВКС се произнесе, че възбрани не се заличават по реда на чл.175, само ипотеки и др. вещни права.

    След получения отказ, обаче, купувачът ще може да обжалва пред съда, където да изложи нужните доводи, да докаже в хода на делото, че дадена възбрана не брани права или е противопоставима и така съдът ще излезе с предписания към съдията по вписванията да заличи нежеланите възбрани.

    Какво мислите за горното и кой де факто е най-подходящия начин, по настоящем; да се търси ЧСИ и обжалва неговия отказ, евентуално и мълчалив отказ или да се мине по гореописания начин чрез съдията по вписванията и обжалване на негов отказ? Дали няма по-„човешко“ решение?

    1. Здравейте,

      Чудесно изложени разсъждения и от ваша страна и разбиране същността на проблема!

      Аз лично съветвам да се иска директно от Службата по вписванията да заличи възбраната и след това да се обжалва по съдебен ред отказа на съдията по вписванията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *