Обжалване на Постановление за възлагане на имот при публична продан. Разлика между първа, втора и нова публична продан по смисъла на ГПК

Според чл. 435, ал. 3 от ГПК основанията за обжалване на постановлението за възлагане на недвижим имот при извършване на публична продан са две – наддаването при публичната продан да не е извършено надлежно или имуществото да не е възложено по най-високата предложена цена.

Право да обжалват постановлението за възлагане имат лицето, внесло задатък до последния ден на проданта, взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, и длъжника по делото. Най-често в практиката се срещат случаите, при които длъжникът по изпълнително дело обжалва постановлението на частния съдебен изпълнител за възлагане на недвижим имот.

Именно по-надолу е разгледан такъв случай, при който длъжникът в жалбата си се позова и на двете основания, посочени в нормата на чл. 435, ал. 3 от ГПК.

Цялата публикация „Обжалване на Постановление за възлагане на имот при публична продан. Разлика между първа, втора и нова публична продан по смисъла на ГПК“

Заличаване на ипотека върху недвижим имот, придобит на публична продан, извършена от публичен изпълнител на приходната администрация

 I. Фактическата обстановка

С Постановление за възлагане на недвижим имот, издадено от ТД на НАП София на дата 05.09.2018г. и вписано в книгите за вписванията при Агенция по вписвания – София на дата 07.09.2018г., в качеството си на купувач на публична продан по реда на ДОПК, физическо лице придобива право на собственост върху недвижим имот.

Върху недвижимия имот през 2008г. е била учредена договорна ипотека в полза на кредитна институция (банка). Цялата публикация „Заличаване на ипотека върху недвижим имот, придобит на публична продан, извършена от публичен изпълнител на приходната администрация“

Проблеми по прилагането на т.3 (относно заличаване на наложените възбрани преди извършването на публична продан в изпълнителния процес) съгласно Тълкувателно решение №1/2015г. от 10.07.2018г. на ОСГТК на ВКС

Съгласно чл. 124, ал. 1 от Закона за съдебната властПри противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона се приема тълкувателно решение“. А съгласно чл. 130, ал. 2 от съшия закон „Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове“.

С точка 3 на Тълкувателно решение №1/2015г. от 10.07.2018г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор на въпроса „След извършване на публична продан на недвижим имот, подлежат ли на заличаване възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан?“. Диспозитивът на тълкувателното решение гласи, че „Вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези“.

Цялата публикация „Проблеми по прилагането на т.3 (относно заличаване на наложените възбрани преди извършването на публична продан в изпълнителния процес) съгласно Тълкувателно решение №1/2015г. от 10.07.2018г. на ОСГТК на ВКС“

Относно недопустимостта да се предяви иск за неоснователно обогатяване по чл. 55 от Закона за задълженията и договорите

PDF

I. Фактическа обстановка

По отношение на недвижим имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, е налице разпоредително действие чрез покупко – продажба в полза на едно от децата на съпрузите. Година след прехвърлителната сделка, приобретателят (също в брак) дарява заедно със съпругата си на дъщеря си процесния имот.

В последствие неговата сестра – дъщеря на първоначалните прехвърлители и леля на надарената дъщеря –  предявява иск пред съда за нищожност на договора за покупко – продажба и на последващото го дарение. С влязло в сила решение, съдът прогласява нищожността на договора за покупко – продажба поради симулация, но искът за прогласяване нищожност на договора за дарение е отхвърлен, тъй като продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка.        Цялата публикация „Относно недопустимостта да се предяви иск за неоснователно обогатяване по чл. 55 от Закона за задълженията и договорите“

За недопустимостта от оспорване на констативен нотариален акт от лице в чиято полза е издаден

PDF

В хода на производство по съдебна делба относно наследствени имоти и с цел промяна на размера на наследствените дялове, ответниците  оспорват нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот. Съгласно описания нотариален акт единият от ответниците и наследодателя са признати за собственици на недвижим имот.

Описаният нотариален акт има характер на констативен нотариален акт по смисъла на чл. 587, ал. 1 от ГПК – нотариален акт, удостоверяващ право на собственост въз основа на писмени доказателства. Съгласно нотариалния акт, същият е издаден въз основа на няколко съдебни решения на Върховния съд. Същите решения са представени от ответниците в първото по делото заседание, но те не обосновават искането им за промяна на квотите при допускане на делбата по отношение на процесния недвижим имот. Ответниците твърдят, че от процесния имот единият от тях притежава ½ идеална част в изключителна собственост, а останалата ½ идеална част я притежава в режим на СИО с наследодателя, поради което след прекратяване на СИО поради смърт на съпруга, дяловете на наследниците са различни от тези, които са заявени с исковата молба. С това се цели се намаляване на дела на ищеца от процесния имот.

Цялата публикация „За недопустимостта от оспорване на констативен нотариален акт от лице в чиято полза е издаден“

Проблемът със заличаването на възбраните по искане на банки и потенциалните последици от това

PDF

Наскоро имах възможността да консултирам клиенти по два сходни казуса, които са свързани с продажба на недвижим имот, придобит на публична продан, върху който е наложена възбрана в хода на принудителното изпълнение.

На пръв поглед нищо необичайно, но единият от случаите се усложни с оглед на наличието на последващи вписвания по партидата на имота (след първата по ред възбрана) и заличаване на възбраната след извършената публична продан.

Заличаването на възбраната е с оглед изискванията на банката, която кредитира покупката на имота по договор за покупко – продажба от купувача на публична продан на трето лице и вписването на първа по ред ипотека в полза на банката.

По-долу хронологично излагам фактите по казуса, за да придобиете яснота и да се ориентирате във фактическата обстановка.

Цялата публикация „Проблемът със заличаването на възбраните по искане на банки и потенциалните последици от това“