Публикувано на

Кратък коментар на Тълкувателно решение № 1 от 02.07.2021г. на ВКС по тълк. д. № 1/2019 г., ОСГТК, докладчик съдията Даниела Стоянова

С Тълкувателно решение № 1 от 02.07.2021г. на ВКС по тълк. д. № 1/2019 г., ОСГТК, докладчик съдията Даниела Стоянова се даде разрешение на въпроса дали договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот се разваля по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота или е необходимо предявяването на иск по чл. 189, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД?

Съгласно постановеното Тълкувателно решение Договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот не се разваля по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота и иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е допустим.

Цялата публикация „Кратък коментар на Тълкувателно решение № 1 от 02.07.2021г. на ВКС по тълк. д. № 1/2019 г., ОСГТК, докладчик съдията Даниела Стоянова“

Публикувано на

Заличаване на ипотека поради неподновяването й в срок

Съгласно чл. 172, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) „Действието на вписването (на ипотеката) трае 10 години от деня, в който е извършено. То може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл“.

Съгласно чл. 22 от Правилника за вписванията (ПВ) „Когато са изминали 10 години от датата на вписването, без то да е подновено, заличаването става по молба на заинтересования, без други доказателства“.

Цялата публикация „Заличаване на ипотека поради неподновяването й в срок“

Публикувано на

Обжалване на Постановление за възлагане на имот при публична продан. Разлика между първа, втора и нова публична продан по смисъла на ГПК

Според чл. 435, ал. 3 от ГПК основанията за обжалване на постановлението за възлагане на недвижим имот при извършване на публична продан са две – наддаването при публичната продан да не е извършено надлежно или имуществото да не е възложено по най-високата предложена цена.

Право да обжалват постановлението за възлагане имат лицето, внесло задатък до последния ден на проданта, взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, и длъжника по делото. Най-често в практиката се срещат случаите, при които длъжникът по изпълнително дело обжалва постановлението на частния съдебен изпълнител за възлагане на недвижим имот.

Именно по-надолу е разгледан такъв случай, при който длъжникът в жалбата си се позова и на двете основания, посочени в нормата на чл. 435, ал. 3 от ГПК.

Цялата публикация „Обжалване на Постановление за възлагане на имот при публична продан. Разлика между първа, втора и нова публична продан по смисъла на ГПК“

Публикувано на

Заличаване на ипотека върху недвижим имот, придобит на публична продан, извършена от публичен изпълнител на приходната администрация

 I. Фактическата обстановка

С Постановление за възлагане на недвижим имот, издадено от ТД на НАП София на дата 05.09.2018г. и вписано в книгите за вписванията при Агенция по вписвания – София на дата 07.09.2018г., в качеството си на купувач на публична продан по реда на ДОПК, физическо лице придобива право на собственост върху недвижим имот.

Върху недвижимия имот през 2008г. е била учредена договорна ипотека в полза на кредитна институция (банка). Цялата публикация „Заличаване на ипотека върху недвижим имот, придобит на публична продан, извършена от публичен изпълнител на приходната администрация“

Публикувано на

По-важното от практиката на ВКС по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите

PDF

Настоящата статия има за цел да представи и систематизира по-важните решения на Върховния касационен съд относно прилагането на чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (т.нар. „Павлов иск“) относно обявяването за относително недействителни на определени действия на разпореждане от страна на длъжника с цел увреждане на кредиторите му.

Съгласно чл. 135 от Закона за задълженията и договорите:

(1) Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.

(2) Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

(3) Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.

(4) Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността. Цялата публикация „По-важното от практиката на ВКС по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите“

Публикувано на

ЕСКО – договор (Договор с гарантиран резултат)

Последна редакция: 01.04.2021г.

  1. Правна уредба на ЕСКО – договорите – чл. 72 и сл. от Закона за енергийната ефективност.

Договорите с гарантиран резултат (ЕСКО договори) имат за предмет изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради, предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление, като инвестициите за реализирането на тези мерки се изплащат съгласно договорното гарантирано равнище на подобряване на енергийната ефективност или друг договорен критерий, свързан с енергийните характеристики.

  1. Предварителни дейности:

Сключването на договора, се предхожда от редица дейности, които трябва да се извършат предварително, а именно:

  • Доклад за обследване за енергийна ефективност и получаване на сертификат за енергийна ефективност, при условията;
  • Техническо предложение за изпълнение на Изпълнителя;
  • Ценово предложение на Изпълнителя;
  • Идеен проект и
  • Програма за мониторинг на енергийното потребление на сградата и методика за отчитане на действителния енергоефективен резултат от изпълнените работи.

Цялата публикация „ЕСКО – договор (Договор с гарантиран резултат)“

Публикувано на

Проблеми по прилагането на т.3 (относно заличаване на наложените възбрани преди извършването на публична продан в изпълнителния процес) съгласно Тълкувателно решение №1/2015г. от 10.07.2018г. на ОСГТК на ВКС

Съгласно чл. 124, ал. 1 от Закона за съдебната власт „При противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона се приема тълкувателно решение“. А съгласно чл. 130, ал. 2 от съшия закон „Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове“.

С точка 3 на Тълкувателно решение №1/2015г. от 10.07.2018г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор на въпроса „След извършване на публична продан на недвижим имот, подлежат ли на заличаване възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан?“. Диспозитивът на тълкувателното решение гласи, че „Вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези“.

Цялата публикация „Проблеми по прилагането на т.3 (относно заличаване на наложените възбрани преди извършването на публична продан в изпълнителния процес) съгласно Тълкувателно решение №1/2015г. от 10.07.2018г. на ОСГТК на ВКС“

Публикувано на

Относно недопустимостта да се предяви иск за неоснователно обогатяване по чл. 55 от Закона за задълженията и договорите

PDF

I. Фактическа обстановка

По отношение на недвижим имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, е налице разпоредително действие чрез покупко – продажба в полза на едно от децата на съпрузите. Година след прехвърлителната сделка, приобретателят (също в брак) дарява заедно със съпругата си на дъщеря си процесния имот.

В последствие неговата сестра – дъщеря на първоначалните прехвърлители и леля на надарената дъщеря –  предявява иск пред съда за нищожност на договора за покупко – продажба и на последващото го дарение. С влязло в сила решение, съдът прогласява нищожността на договора за покупко – продажба поради симулация, но искът за прогласяване нищожност на договора за дарение е отхвърлен, тъй като продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка.        Цялата публикация „Относно недопустимостта да се предяви иск за неоснователно обогатяване по чл. 55 от Закона за задълженията и договорите“

Публикувано на

Кратки бележки относно процедурата по сключване на предварителен договор за учредяване право на строеж и процеса на инвестиционно проектиране

PDF

I. Предварителен договор

Основната цел на предварителния договор е да подготви сключването на окончателен договор. Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените елементи на окончателния договор – чл. 19, ал. 2 от ЗЗД.

При предварителен договор за учредяване право на строеж,  окончателният договор логично е за учредяване право на строеж. В тази връзка съществените условия на предварителния договор са:

  • предмет, т.е. конкретно индивидуализиран поземления имот, върху който ще се учреди право на строеж, както и
  • за какво ще се учреди – т.е., трябва да има яснота относно сградата, която ще се строи- относно нейните характеристики – вид на обекта, площ, размери и други.

Цялата публикация „Кратки бележки относно процедурата по сключване на предварителен договор за учредяване право на строеж и процеса на инвестиционно проектиране“