PDF
Настоящата статия има за цел да представи и систематизира по-важните решения на Върховния касационен съд относно прилагането на чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (т.нар. „Павлов иск“) относно обявяването за относително недействителни на определени действия на разпореждане от страна на длъжника с цел увреждане на кредиторите му.
Съгласно чл. 135 от Закона за задълженията и договорите:
(1) Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.
(2) Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
(3) Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.
(4) Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността. Цялата публикация „По-важното от практиката на ВКС по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите“