В хода на производство по съдебна делба относно наследствени имоти и с цел промяна на размера на наследствените дялове, ответниците оспорват нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот. Съгласно описания нотариален акт единият от ответниците и наследодателя са признати за собственици на недвижим имот.
Описаният нотариален акт има характер на констативен нотариален акт по смисъла на чл. 587, ал. 1 от ГПК – нотариален акт, удостоверяващ право на собственост въз основа на писмени доказателства. Съгласно нотариалния акт, същият е издаден въз основа на няколко съдебни решения на Върховния съд. Същите решения са представени от ответниците в първото по делото заседание, но те не обосновават искането им за промяна на квотите при допускане на делбата по отношение на процесния недвижим имот. Ответниците твърдят, че от процесния имот единият от тях притежава ½ идеална част в изключителна собственост, а останалата ½ идеална част я притежава в режим на СИО с наследодателя, поради което след прекратяване на СИО поради смърт на съпруга, дяловете на наследниците са различни от тези, които са заявени с исковата молба. С това се цели се намаляване на дела на ищеца от процесния имот.