I. Фактическа обстановка
Едноличен собственик на капитала на търговско дружество „Х“ е малолетно лице. Същото е придобило всички дялове от капитала на търговското дружество по реда на наследствено правоприемство – като единствен наследник на починалия си баща, който е притежавал всички дялове от капитала на дружеството. Правомощията си като едноличен собственик, детето упражнява чрез законния си представител – неговата майка (която не е била в брак с баща му, поради което не се явява негов наследник по закон).
Търговско дружество „Х“ разполага с банкова сметка в търговска банка в Република България. Дружеството трябва да се разпореди със средства от банковата си сметка, при което от банката поставят условие да им бъде представено решение на районния съд по настоящия адрес на детето по чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс, като в противен случай няма да разрешат исканото разпореждане с парични средства.
II. Правна страна на въпроса
Съгласно чл. 130, ал.3 от Семейния кодекс „Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето“.
Цитираната разпоредба, обаче не намира приложение при разпореждане с активи на търговско дружество, чийто едноличен собственик е малолетно лице. Съгласно Определение № 302 от 11.06.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 310/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова „За разпореждане с дружествен дял на детето не се изисква разрешение от районния съд, тъй като това имуществено право не е сред изчерпателно посочените в чл. 130, ал. 3 СК. Притежаването на дялове по наследство обуславя единствено правото на наследника да получи равностойността на дяловете, т. е. право на вземане от имуществото на дружеството. За разпореждането с това имуществено право законодателят не е въвел ограничителен режим“.
Цитираното определение на ВКС представлява задължителна съдебна практика, с която трябва да се съобразяват всички трети лица, независимо дали осъществяват публични или частни функции.
Определението на ВКС по аналогия следва да намери приложение при описания по-горе казус.
III. Проблемът и възможности за разрешаването му
В случая се иска разпореждане със средства на самото търговско дружество, чийто едноличен собственик е малолетно физическо лице. Трябва да се вземе в предвид, че търговското дружество е отделен субект на частното право, различен от едноличния си собственик – малолетно физическо лице. В случая, титуляр на банковата сметка, открита в търговска банка е самото търговско дружество, а не физическото лице.
При така поставените условия от банката – за предоставяне на изрично решение от районния съд, с което се дава разрешение за разпореждане с парични средства на дружеството, чийто едноличен собственик е малолетно физическо лице, то неминуемо съдът ще остави молбата без уважение. Това е така, тъй като съдът ще се съобрази със задължителната съдебна практика, обективирана в Определение № 302 от 11.06.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 310/2010 г., III г. о., ГК.
Съгласно мотивите към цитираното по-горе определение на ВКС „Имуществените права за които е въведен разрешителен режим са посочите в чл. 130, ал. 3 СК. Според тази разпоредба забранени за самостоятелно извършване са разпоредителните сделки с недвижими вещи на детето, формалните сделки с движими вещи, с влоговете и сделките с ценните книжа. Сделките с тези права на детето трябва да бъдат извършвани само след получаване на разрешение от районния съд за всяко конкретно разпореждане. Анализът на съдържанието на чл. 130, ал. 3 СК показва, че имуществените права, за разпореждане с които се изисква разрешение от районния съд са изчерпателно изброени. Там дружествения дял на детето не е посочен. След като това имуществено право не е изрично предвидено и изброяването е изчерпателно, то следва да се приеме, че за разпореждането с него не се изисква разрешение от районният съд. Изброяването е изчерпателно и нормата на закона не може да се тълкува разширително, тъй като това противоречи на разпоредба на закона“.
При това положение, единият от вариантите е да опитате да убедите банковите служители, че искането им е несъобразено със съдебната практика. За разпореждане със средства на самото търговско дружество, чийто едноличен собственик е малолетно дете, съдът би постановил, че молбата е недопустима. Това е така, тъй като в закона не е предвидено изпълнение на подобно условие за разпореждане със средства на дружеството.
Другият вариант, в случай, че не успеете да убедите служителите на банката, че трябва да се съобразят със задължителната съдебна практика, за съжаление, е да представите на съда неверни факти и обстоятелства. Т.е., молбата ви, адресирана до съда трябва да съдържа искане за разпореждане с парични средства, които са лична собственост на малолетното физическо лице, а не на търговско дружество, чийто едноличен собственик е детето.
Описаният по-горе случай не е единичен. Той е израз на неразбирането и неприемането от страна на голяма част от банките в страната на закона и на задължителната съдебна практика. Което пък от своя страна води до ограничаване и възпрепятстване на частноправните субекти да упражнят свои законни права. На практика се получава така, че закон и съдебна практика има и те в случая са в унисон, но лицата, които трябва да прилагат закона не са в състояние да го тълкуват правилно, поради което необосновано се засяга чуждата правна сфера.